За книгата: година / - в този смисъл Мохамед нарича себе си ханиф. Мохамед решително отхвърля твърдението, че е основател или пръв вестител на исляма. „Ислямът“, казва той, „е религията на Ной (Нух), Авраам (Ибрахим), Моисей (Муса) и Исус (Иса).“ (Вижте стр. 42, чл. 13 и по-нататък в Корана, вижте стр. 3, чл. 84.) Това единство и древност на исляма принуждават Мохамед да осъди всяка религиозна изключителност и да изисква еднакво признаване на всички исторически различни проявления на истинска религия (вж. S. 4, чл. 150; S. 3, чл. 64-68; S. 2, чл. „Мохамед никъде не представя учението на Корана като най-високото ниво на религиозно развитие, което той признава на това учение, както и на Авраамовата вяра, с която то определено е идентично, не се състои в по-голяма пълнота или по-високо развитие на; религиозна истина, но единствено в това, че тук тази истина остава в своята първоначална чистота: „Нашата вяра е чиста“. Всички пророци получиха чиста вяра от небето („Ние не правим разлика между тях“, казва Аллах), но след това тя беше изкривена отчасти по вина на хората (книжници, фарисеи, първосвещеници), отчасти от действието на зъл дух ”, продължава Вл. Соловьов в неговия задълбочен анализ на доктрината на исляма.